Takumi-kun first look! *yatta*

[ Current mood: excited ]

Пффф, добре, че сталквах блога на Таки, че да видя неактивния линк към офиациалната страница. За моя изненада, обаче, линкът си беше активен — или малко след това се е активирал, нямам идея. Таки, не ми минават лъжите ти ..аз проверявам всичко, преди да реша дали да ти вярвам 😆

Офффф, това нещо го чакъм с такъв трепет, а и сама не знам защо ..може би, защото след Ren’ai Shindan взех да гледам на някои неща (хора) по друг начин. Особено на него — най-сладкото момче в D-Boys и фактът, че той е все едно създаден за тази роля. Няма по-добър избор за Такуми, просто няма! Както и за Sachi, впрочем, той е рисуваната версия на Айба-чин ^^ Леле, как се радвам за тях ..до сега не осъзнавах, обаче след като прочетох мангата до там, докъдето я имаше (хиляди благодарности на crazy little crow ^-^) и поразгледах останалото …awww, дано дано дано да го пресъздадат, така, както е в мангата!

На 7-ми ноември ще видим кое от всичко точно са екранизирали …

Иначе филмът ще излезе по кината догодина …чак юни …странно, прекалено много време ….

***********************

А, да, а Макита, миличкото то, днес съм му обещала, че ще се насмея хубавичко за негова сметка ( той и без това си обича да му се смеят) …хаха, горкото момче ..очаква го труден път, но такава е “саможертвата” да си в D-Boys. Докато не минеш през трите кръга на Ада*, няма да станеш пълноправен член.

<– “Ааах, в какво се забърках…!” XD

* Трите кръга на Ада (това го измислих в момента, обаче, си е самата истина :P). За да станеш D-Boy трябва да:

1. Си участвал в поне един toku сериал (незавсимо дали си в главната роля или не)
2. Минеш през Prince of Tennis musical ( Ако решиш да си спестиш унижението можеш да се изплъзнеш като просто участваш във втори toku сериал XD — визирам Neko-chan 😛)
3. Най-ужасното от всичко — участие в BL movie. Снимаш ли се и в него, получаваш титлата Drama/dream/dork (последното е измъдрено от моя милост :P) Boy и се водиш пълноправен член.

На Маки се падна гадната страна на монетата, и не стига, че в началото на годината го подхванаха с пародиен току-сериал, а в средата получи роля в Тенимю, ами и към края съвсем го разсипаха със заветната роля …в BL movie. Честито, Makki. Ако аз бях на твое място, досега да съм се провесила на някой стълб ..нищо чудно, че изглеждаш съсипан на снимката. Не е лесно да си роден без късмет. Нищо, аз ще ти стискам палци, че ще ти трябва, за да издържиш докрай на напрежението (и гневните фенки ^-^). Успех!

Don’t mind me, не е нужно да четете това …просто исках да си го изкарам на някой, защото денят ми беше ужасен …. и Маки беше Chosen soldier-a този път *smack*

Oyasumi! ^^
Aerin-chin

Read Full Post »

I’m back! ^^

[ Current music: Aiba Hiroki – Shootin’ your smile ]
[ Current mood: awake ^0^ ]

Отново съм на линия … за жалост, изпуснах доста от септември (в който се случиха интересни неща), но пък точно навреме за някои други, също толкова интересни, събития ^-^.

Първо, нашето lovely момче Ай-чин има р-ден днес! Само 2 дена преди моя такъв! ^
Не съм го забравила, хаха, как бих могла! и затова му подготвих нещо набързо (не е нищо кой-знае какво, просто колкото да се отбележе фенщината ми :лол:).

Второ, прекарах си няколко чудесни дни (благодарение на ADeLL :kissu:) и даже получих страхотни подаръци! Снимки после ^^

Трето, най-после успях да изгледам първата арка на Renai Shindan. Ааах, разтопих се …просто се случи в някакъв момент, в който имах нужда точно от нещо такова. Освен това, изгледах и така чаканото Tonari no 801-chan! Yay, за ентусиазма ми!!!
Значи, ако установих нещо през няколкото часа неотлъчно гледане, то е — Томо и Сето са най-най-най сладките и миличките създания на тази земя. Да не говоря, че изглеждат като братя, сериозно, не знам как се случи точно така, но имаха толкова еднакъв вид (разбира се, нямах нищо против това, видът си им беше gorgeous!) и доста се оприличаваха, че в един момент ги приемах като едно цяло (не, не в този смисъл :P, въпреки че може и да съм си го помислила някъде в някоя тайна сфера на мозъка ми … онази “тъмната”, муахаха. Както казах преди – fujoshis are scary!) Другото странно е, че той участваше и в двата филма. Добре де, аз през цялото време, докато го гледах си мислех разни работи …от вида — това момче страшно ми прилича на някой, но защо не мога да се сетя на кого …излъчването ми е до болка познато и въпреки това не се сещам >.<

Хубави филмчета, няма какво да си кривя душата — харесаха ми по някакъв неописуем начин. Толкова чувства имаше, че няма накъде повече …японците са майстори, аз съм ги признала!!!

И общо взето, реших да напиша, каквото реших …но сега като се замисля, не заслужават да ги опомена само в един единствен пост и после да ги забравя …някак не върви! Затова най-вероятно ще напиша ревю, или нещо от сорта, не съм наясно още. ^^

Ах, пак се отплеснах
To be continued …

^_^

Read Full Post »

Aibacchin’s graduation and something more…

[ Current music: OST – Sukitomo theme ]
[ Current mood: sad -_-]

Някак си, усещам, че няма да мина без подобен пост … Не, че някой го интересува, не, че някой ще изпита това чувство, което в момента изпитвам аз, но все едно, аз просто трябва да отдам почест на един човек… човек, който без да съзнавам, преди време, стана причина да харесвам толкова много Prince of Tennis (защото, няма какво да се лъжем, допреди мюзикъла, въобще не обръщах внимание на мангата/анимето ^^”). Няма да се вживявам много и да пиша неща, които по принцип искам да напиша, но просто знам, че каквото и да кажа, думите ми няма да стигнат (не, не съм сантиментална, въобще даже!).

Та, това, за което трябваше да пиша, е “завършването” на Aiba Hiroki. Дам, знаех, че и такъв момент ще дойде, но просто не исках да го приема, до толкова се бях вманиачила (бе не е това точната дума, но в момента не мога да мисля/всъщност, думата е свикнала ^^…) в ролята му на Fuji Syuusuke, че не мога да приема, че вече няма да видя усмихнатото му лице. Добре де, ще го видя, но няма да е той. Когото и да изберат за по-следващите представления, ще трябва много, много, много да се потруди, за да постигне, това което постигна Айба за 3 години (горе-долу, не са точно 3, но ме мързи да броя колко са ^^’). И въпреки това, едва ли някой ще го постигне!!!

Защо пиша това ли ? Причината е блогът на Aiba, който преди малко прочетох …вчера, преди да си легна, видях, че е писал, но тъй-като бях толкова уморена, че не можех 2 да видя, ме мързеше да проверявам за какво, точно, е писал. Та, преди малко прочетох превода и … просто нямаше как да не пиша за това… за човек, който значи много за мен (по някаква причина той значи повече за мен от много хора, които познавам, honestly!!!)

И накрая, ще си позволя да цитирам нещо, което е писал, нещо, на пръв поглед, толкова незначително и нищожно, но нещо, което остави дълбоки чувства в мен (Aiba, признавам си, ако продължиш да пишеш подобни философски творения, спирам да ти чета блога! Действат ми много, много зле (и не, не съм сантиментална личност, да му се …)

“During those warm summer days when everyone is sweating while practicing continuously, I felt that it was just like real club activities. It is the best part of my youth.

I do not have such experiences like going to places with friends, travelling around and going to the beach to enjoy, but nothing can compare to the enjoyment I experience while being in Tenimyu.

When I received the role of Fuji Syuusuke, I devoted a lot of my time in studying a lot about him. I also met a lot of different people, thanks to Tenimyu. Having met all those people made me treasure all the memories these three years had given me.

Having played the role of Fuji Syuusuke will be something I will be proud of for my entire life and I will consider it to be one of my assets.“

Очаквайте продължение …

PS: Освен това, днес съм двойно по-емоционална от обикновено,защото точно на този ден, преди 11 години, се случи нещо, нещо, което не искам дори да си спомням, но ТРЯБВА. Заради някои хора, които много обичам и винаги ще обичам, където и да се намират сега!!!!!! Наистина се надявам, че са на по-добро място и някога пак ще можем да се видим … Просто трябваше да го напиша ….

Лек ден,
Аерин

Read Full Post »