След сериозността на новия Гъндам, ми се гледаше нещо мега смешно и понеже наскоро някакви добри хорица от някакъв livejournal, /на който се натъкнах съвсем случайно/ допреведоха Seed Character Theater-а, та да споделя какво ми върнаха спомените.
Наистина, отдавна не се бях смяла така /осбено на 3тата серийка/. Но да караме по същество. Всичко започна със …. завистта ^^. Дам, Атрън е голяма работа. Нито веднъж не се даде на Изак и естествено Изак не можа да си го прости …как той, великият Изак, ще загуби от не-толкова-великият-Атрън. Идея си нямам! :лол: Та затова той реши: “Докато не намеря източникът на успеха на Атрън, няма да мирясам, няма! :XD:” Are you serious, Yzak ?!
И така се започна една смешна и забавна. В крайна сметка след многото перипетии през които премина, Изак просто реши да предизвика Атрън на дуел (умно решение, мен ако питате, само дето горкичкият Деарка вече беше предал богу дух T_T).
To be continued …
Kururinrin's Monogatari 