Top of the Stage (or a dream for …) part II

[ Current music: Rikkai 2nd Service – On my way ]
[ Current mood: sabishii + kanashii -_- ]

Та, докъде бях стигнала, а, да — говорех за моите си момчета (ако се чудехте защо така ги наричах в предишните си постове, е, вече знаете ;P)

И защото толкова много ги обичам, си запаметих някои моменти с тях. Моменти от различните им представления и по-скоро backstages, защото ако на представленията те изглеждаха като машини, то ‘зад сцените’ си бяха нормални същества …спеделяха преживяното, плакаха заедно, радваха се заедно, успокояваха се заедно, пееха заедно, прегръщаха се заедно, че даже и сами се прегръщаха (;p). Да не говорим, че всичко това ми въздействаше по много странен начин ..не по начините по които гледаш един филм, или някое аниме — защото и там съм плакала и съм се радвала наравно с героите …но тук просто чувствах, каквото и те. Плаках заедно с тях, смях се на глупостите им, пеех с тях!!! Все едно аз бях на концерта там и ….абе чувствах се вълшебно, не мога да го опиша, но сигурно така се чувстват всички, които са гледали мюзикълите (I guess). Както и да е, аз да започвам със снимките (и обясненията към тях) ^^.

Тук Сето говори за себе си и за ролята си на Кикумару и нещо за Фуджи (ака Айба). В дясно е Доори (забележете, че е прегърнал Сето XD) А ръката отзад, която потупва Сето по главата е на Айба. Спуках се да се смея тогава!

Тук пък Doori говореше за себе си, и при всяка негова дума, Айба правеше разни физиономии, от които тази ми е най-ценната :rofl: –>

Click for the full size! ^_~

Ааа, това ми е много любим момент. Сайто Такуми прегръща Доори, Руйруй го вижда и му казва нещо (не рабрах какво, но мога да предположа какво е XD), след което Такуми пуска Доори и прегръща Руйто — обръща се към камерата и казва :” Tottemo suki ….chibis” Добре де, нещо такова …но Сайто си е шотакон маниак, няма какво да се лъжем! ;P

Продължаваме нататък:

Нашите ‘звезди’ много обичат да нападат банани >.<
Сайто, КенКен (май!) и РуйРуй (с банана ^^)

Ааа, адската сценка — Айба се обяснява в любов на Казуки, който 5 пари не дава за него и продължава да си обяснява, каквото си обясняваше, обаче на Така-сан му писна от превземките на Айба и за малко да го цапардоса (не бе шегувам се, не е това което изглежда XD)

Айба-чин показва завидните си умения по ..въртене на хилката ^3^

А Сето – завидните си умения по … рисуване на … сърчица ♥...ajfkdsdfhghfd XD

Продължаваме с Dream Live 4th:

Това е танцът на …ни-нам-к’во-беше, но този, който държи бутилката и разпалва страстите на останалите е самият Мамору Мияно :rofl: Обожавам го него и това си е!!!

Ииии великата сценка, в която Айба се нахвърля в/у Мамо — понеже Мамору го изимитира пред всички ->” Tsubame gaeshi! Aiba desu! Oh” :rofl: Това просто трябва да се чуе и види, Мамору вади такова сладко гласче, че не е истина ^^

И ще завърша с това — няма нужда да казвам нищо, снимката сама говори за себе си:

……………………………………..“Tenimyu daisuki!”………………………………

Обичам ги, просто!! ♥ Много, много ще ми липсват T_T

Read Full Post »

Top of the Stage (or a dream for …) part I

[ Current music: Rikkai 2nd Service – Top of the Stage for The Tennis ]
[ Current mood: kanashii + sabishii -_- ]

……………………………………………“It has ended,
………………………………………..My Tenimyu life…”

Дам, ползвам за втори път това изречение, защото то е доста показателно за това, за което смятам да пиша сега. Всъщност, за пореден път знам, че никой няма да се интересува от него (е, може би с много мъничко изключения), но I don’t care. Така или иначе, аз не го правя за никой, не сте длъжни да четете (ако някой случайно го прочете де ^^’), щом не искате. Правя го за себе си, защото … защото обичам тези момчета, обичам този мюзикъл и обичам да пиша за тях/него (както може би вече сте видяли :P).

И ако в Япония те са в своя разцвет на популярност, Аз съм един от малкото хора (да кажем 3ма-4ма), в нашата родна страна, които си имат някаква представа от animyu-та ^^. От какво ?!

Анимю идва от аниме + мюзикъл (да, японците и тяхните странни съкращения, уж за улеснение ^^). Един от най-известните мюзикъли в страната на изгряващото слънче е The Prince of Tennis — по едноименната манга на Takeshi Konomi (long live Konomiiiiii!). Създаден е през далечната (или не чак толкова) 2003-04 година и продължава да пълни театрите и до днес. Ако някога имам възможността да забегна до Япония (макар и за малко), едно от нещата, които задължително трябва да направя е да посетя поне едно от представленията (ако дотогава не е безвъзвратно свършило XD).

Аз, обаче, съм безвъзвратно загубена (ето, признавам си, така че не се очудвайте)! Загубих си умът (и сърцето, и душата, и всички сетива, изобщо) в една майска или беше юнска вечер ..когато реших да видя за какво се вдига толкова много шум около някаква си постановка …вярно, че го направих, защото харесвах едно същество, което аз си наричам Dork :lol:, но все пак бях потресена. Никога, повтарям, никога не се бях чувствала така, както се чувствах тогава. Какво гледах — а, да, Dream Live 3rd 😆 Вярно, че започнах от края ^^’, но бързо се върнах в началото. После си наваксах и с някои от предишните изпълнения (с които трябваше да почна, всъщност). Но пък в крайна сметка май така е трябвало да стане, защото, ако бях почнала с някое от другите представления — можеше и да не ми хареса.

Та, тъкмо се бях влюбила и трябваше да се разлюбвам, защото това беше краят за въпросните момчета …не знаех, че имат право да се подвизават по сцените за една единствена годинка само, а тази годинка беше изтекла -_-. Обачееее …по някакво чудо (да, така и не разбрах защо …може би защото нямаше достатъчно добро момче за ролята му) той щеше да продължи. Говоря за човекът, на когото дължа hook-ването си — Aiba Hiroki ^^ Ест. бях на седмото небе, щях да продължа да го гледам, макар и да бях доста разочарована, че останалите момчета няма да са с него. Но пък едно от тях остана (за малко, но все пак). Това беше Kujirai Kosuke (в ролята на Кайдо Каору/! Освен това, един друг човек, заради когото, всъщност, реших да изгледам въпросния мюзикъл, също щеше да продължи — Kazuki Kato .<). Останалите ми бяха безинтересни, не че бяха лоши момчетата или нещо, но просто ….Оооps, no, no, wait! Не всички. Като оставим Айба-чин настрана (той е недостижим) други две страхотни момчета изгряха на небосклона – Seto Kouji (в ролята на Кикумару) & Sakurada Doori (Ечизен). Перфектни, просто перфектни!!! Освен това могат да пеят – нещо, което предишните не можеха. Нито Адачи, нито другите двама Ечизен-ци ми харесаха като певчески данни. Е, това се промени ^^ и с времето се променяше все повече и повече и сега мога преспокойно да кажа — това са си ‘моите хора’, дори и да не ги харесвам всички, те ще си останат моите момчета, защото с тях прекарах доста ценни моменти. Моменти, които ще оставят следи в душата ми, защото са ми първите, а първата любов не се забравя :лол:

И понеже май май не мога да пиша повече в този пост, ще трябва да продължа в следващия (тъп блогър).

To be continued…

Read Full Post »