“There is no remedy for love, but to love more“
След дъъълго мислене, как точно да я представя, реших …да бъде по-най краткия възможен начин. Не защото не заслужава да се опише с всичките й красоти и послания, които носи, а просто защото самата мисъл за него ми носи дълбока болка >.< Не знам, но си загубих мислите, които трябваше да кажа …в крайна сметка е по-добре така, като че ли. Това е драма, която не може да се опише така, както си решил, защото или трябва да си запишеш на момента, това което чувстваш, или после вече ще е късно. Така го усещам аз …
Ren’ai Shindan носи в себе си 3 forbidden love послания …не знам защо точно забранени реших, че ще е най-точната дума за тях, но просто това ми изплува …нали знаете за “забранения плод е най-вкусен” …та нещо такова са се опитали да ни предаде/ат режисьорът/ите (нямам идея дали е един или няколко) в четирите арки (ако мога така да ги нарека).
Та тези “forbidden fruits” са BL, GL and SL (или boys love, girls love & siblings love респективно), като повече внимание са обърнали на първото *^^* Въпреки че нямах желание (и интерес) да гледам третата история (GL), може и да се престраша и да видя за какво става въпрос. Едва ли ще е толкова зле …
Както и да е — ще спомена тези, заради и които гледах драмата. А именно, двете бойс лав сторита, които бяха страхотни, особено първата. Нея съм я гледала 3 пъти и всеки път като си я пусках ме побиваха тръпки …не знам, но е толкова …реално някак …въпреки че аз лично се съмнявам, че в реалния живот нещата изглеждат така. Би било прекалено хубаво (от гледна точка на чувствата, не на развилите се събития ).
Другата историйка (за братчето и сестричето) пък беше сладка. ^^ Също ми допадна, макар че можеха малко по-дълбоко да я предадат ..а те просто загатнаха за чувствата и някак оставиха недоразвит сюжетa …
Това, обаче, което най-ми хареса, като цяло, бяха актьорите. Голями адмирации получават всички (дори и второстепенните ^^). Не е лесно да се предадaт тези чувства, които видяхме от тях …най-вече в BL арките.
Просто там сълзите сами си вървяха, съвсем естествено … по едно време такъв рев ударих, че майка ми дойде да провери какво става. Не ме питайте колко бързо се бършат сълзи, като едновременно се замаскира положението на плейъра …понеже няма как да обяснявам какво точно гледам …абе смях отвсякъде. Но пък беше хубаво…и определено дълго време ще ме държи ^^
ПП: Най-краткият възможен начин, всъщност, стана най-дългият …дох, просто не мога да се спра да пиша и да пиша и да пиша …