Dream Live 4th report & blah-blah…

[ Current music: Dream Live 2nd – Aoku Moeru Honou ]
[ Current mood: sleepy ~_~ ]

Понеже обещах да напиша, каквото мисля, за прословутия концерт (който чаках от месеци -.-), ето пиша:

Да си кажа направо, не беше кой знае какво …всъщност, едва не заспах :XD: . Имаше и добри моменти, но като цяло ми се стори далеч, далеч зад предишните …дори Фуджи не можа да ме извади от летаргията, в която бях изпаднала, докато го гледах … и добре, че беше iPod-a, иначе нямаше и да го догледам …

Но да започвам:

Плюсове – Ейджи и Фуджи, разбира се (заради тях /и някои стари познати лица, *yawn*/ си направих труда да го свалям цял ден, после да го конвертирам още час и половина, и още толкова, докато го прехвърля и изгледам *_*). Eiji (Seto Kouji) беше просто перфектен, през цялото време не спря да подскача и да радва ..освен това пее добре (всъщност, от новите попълнение, единствено той и Doori пееха добре, останалите направоооо …но да не ги обиждам сега ^^’). Особено ме нарадва,при изпълнението на “Fukkatsu! Golden Pair” с Ойши …такъв разговор проведоха в движение, че едва не паднах от стола (*буквално) …седях и се чудех, аз ли нещо не вдявам японски (то не, че не е така де ^^”) или наистина го бяха ударили на откровения ..хаха, определено ми се иска да е второто :P.
Сладури, няма какво друго да кажа …тъпото е, че тъкмо взеха да ме радват и ще трябва да си отидат …не е честно, ама никак …
Fuji (Aiba Hiroki) – кхъм, кхъм *тук съл леекичко пристрастна* . Не знам на мен ли ми се струва или наистина му бяха дали повече терен за изява, много попя и много поговори този път :XD: .А в началото, доста се посмях, когато каза на Тезука нещо от сорта на “Тезука, не се претоварвай!” и последвалата реакция на Тезу-кун (принципно “този” Тезука ми е супер смешен, никаквъв респект нямам към него …то не, че някой има де, ама аз да си кажа).

Неутрална: момчетата от Риккай и Рокаку … някои от тях де, не всички ..обаче не помня имена, за жалост.. нищо, ще ги покажа на снимки ^.^ (когато благоволя да направя такива …). Плажният волейбол беше добра идея (до някъде, все пак това е Тенис мюзикъл, дявол го взел, а такъв нямаше …обаче пък си имахме плажен волейбол и един Инуи, който остана без гащи *_* …тц-тц, до какво ниво паднахме /всъщност, това не знам дали да го зачитам за плюс или минус …затова неутрална оценка/).

Минуси: Музиката …дам, свикнала съм поне половината от песните, които изпълняват да са на високо ниво ..уви …това беше най-слабият мюзикъл в това отношение. Може би се дължи на не дотам добрите певчески умения на участниците, знам ли ..но просто бях разочарована от музикалния фон …наистина …

Спирам, общата оценка, която мога да му дам е 5/10 . Просто си изчаках чакането, за нещо, което не струваше да се чака …май май така се получи. Нищо, важното е, че си гледках Fuji/Eiji и Shishido/Ohtori (а, да, Hyotei си бяха готини, както винаги, макар и без Атобе в редиците, но не пропуснаха да ни го покажат …макар и от едно миниатюрно екранче, което подобава това на музикалните награди ..ако някой от певците не може да присъства лично и да си вземе наградката, го дават на запис. Същата работа беше и тук, с Атобе и Ошитаре. Но пък беше забавно, ако не друго. ^^ ).

Ок, спирам вече. После, каквото пропуснах ще го наваксам със снимките (или поне ще се опитам).

Лека вечер!
Аерин-чан ^

Read Full Post »

Aibacchin’s graduation and something more…

[ Current music: OST – Sukitomo theme ]
[ Current mood: sad -_-]

Някак си, усещам, че няма да мина без подобен пост … Не, че някой го интересува, не, че някой ще изпита това чувство, което в момента изпитвам аз, но все едно, аз просто трябва да отдам почест на един човек… човек, който без да съзнавам, преди време, стана причина да харесвам толкова много Prince of Tennis (защото, няма какво да се лъжем, допреди мюзикъла, въобще не обръщах внимание на мангата/анимето ^^”). Няма да се вживявам много и да пиша неща, които по принцип искам да напиша, но просто знам, че каквото и да кажа, думите ми няма да стигнат (не, не съм сантиментална, въобще даже!).

Та, това, за което трябваше да пиша, е “завършването” на Aiba Hiroki. Дам, знаех, че и такъв момент ще дойде, но просто не исках да го приема, до толкова се бях вманиачила (бе не е това точната дума, но в момента не мога да мисля/всъщност, думата е свикнала ^^…) в ролята му на Fuji Syuusuke, че не мога да приема, че вече няма да видя усмихнатото му лице. Добре де, ще го видя, но няма да е той. Когото и да изберат за по-следващите представления, ще трябва много, много, много да се потруди, за да постигне, това което постигна Айба за 3 години (горе-долу, не са точно 3, но ме мързи да броя колко са ^^’). И въпреки това, едва ли някой ще го постигне!!!

Защо пиша това ли ? Причината е блогът на Aiba, който преди малко прочетох …вчера, преди да си легна, видях, че е писал, но тъй-като бях толкова уморена, че не можех 2 да видя, ме мързеше да проверявам за какво, точно, е писал. Та, преди малко прочетох превода и … просто нямаше как да не пиша за това… за човек, който значи много за мен (по някаква причина той значи повече за мен от много хора, които познавам, honestly!!!)

И накрая, ще си позволя да цитирам нещо, което е писал, нещо, на пръв поглед, толкова незначително и нищожно, но нещо, което остави дълбоки чувства в мен (Aiba, признавам си, ако продължиш да пишеш подобни философски творения, спирам да ти чета блога! Действат ми много, много зле (и не, не съм сантиментална личност, да му се …)

“During those warm summer days when everyone is sweating while practicing continuously, I felt that it was just like real club activities. It is the best part of my youth.

I do not have such experiences like going to places with friends, travelling around and going to the beach to enjoy, but nothing can compare to the enjoyment I experience while being in Tenimyu.

When I received the role of Fuji Syuusuke, I devoted a lot of my time in studying a lot about him. I also met a lot of different people, thanks to Tenimyu. Having met all those people made me treasure all the memories these three years had given me.

Having played the role of Fuji Syuusuke will be something I will be proud of for my entire life and I will consider it to be one of my assets.“

Очаквайте продължение …

PS: Освен това, днес съм двойно по-емоционална от обикновено,защото точно на този ден, преди 11 години, се случи нещо, нещо, което не искам дори да си спомням, но ТРЯБВА. Заради някои хора, които много обичам и винаги ще обичам, където и да се намират сега!!!!!! Наистина се надявам, че са на по-добро място и някога пак ще можем да се видим … Просто трябваше да го напиша ….

Лек ден,
Аерин

Read Full Post »